Dancing on fire

*This text is available in English and Bulgarian \ Този текст е наличен на Английски и Български* 

I once walked on fire. Literally. You don’t believe me? - just check these traditional fire dancers, the nestinari, who dance barefoot on the fire coals. Their ritual has been existing for ages, and it is even listed as one of UNESCO’s objects of the world cultural heritage. 

It was back in 2015 on the Rozhen cultural festival. Тhe evening twilight was slowly taking over and the sky was gradually losing light, while down there, in the meadows, the fire field was burning brighter and brighter. People were gathering to see the upcoming fire-dancing ritual, hoping to catch some of it’s magic. In the crowed I heard may times people asking themselves - will they not burn their feet, this fire field looks really hot. And indeed it was hot, as I felt the coal heat at my chest, while the night was wrapping up my back with her cold blanket. And then, a single bagpipe broke the silence. 

Starting with a prayer upon the holy image to guide and protect them on their journey, the nestinari crossed the fire field, with a big smile shining on their faces, looking completely unhurt. Short moment for amazement and applause. Then they crossed the coal field again, and again, and again, each time performing different movements, each time smiling more and more, spreading their belief, while the bagpipe was turning the rhythm faster and faster. With each dance movement the ritual was getting more and more hypnotizing. A pure harmony between man, fire and music as one consistent and gradual movement across the fire field. It wasn’t people who were doing it, but shadows playing on fire, accompanied by the bagpipe. It was completely mesmerizing, but no one was prep rared for what followed - the nestinari took a little child on their hands, blessed it and then crossed the fire carrying it. An they all were unhurt, but smiling and spreading positive attitude all around, but the child’s face - no sign of fear.

At this point the nestinari blessed everybody in the crowed and said that if you believe and your heart is pure, you will cross the field unhurt. I was already feeling the weight in my chest and suddenly I knew this was the moment. I removed by shoes and socks, felt the cold grass beneath, looked at the sky and went into the fire. Suddenly, as I crossed the fire field, there was no cold, no hot, no sky and no earth. It was only I and my spirit moving across. I was totally unhurt and unburn, but filled with joy and humility. 

I am happy also to mention, that I didn’t need to apply any medicine on my feet or visit the hospital as my feet were totally fine. But my soul was the one, that got ascended.

***

Веднъж ходих на огън. Буквално. Не ми вярвате? - просто вижте тези традиционни танцьори, нестинарите, които танцуват боси върху огъня. Ритуалът им съществува от векове и дори е посочен като един от обектите на ЮНЕСКО на световното културно наследство. 

Случи се през 2015 г. на културния фестивал Рожен. Вечерният здрач бавно напредваше и небето постепенно губеше светлина, докато там, по поляните, жаравата гореше все по-ярко и по-ярко. Хората се събираха, за да видят предстоящите нестинарски танци, надявайки се да уловят част от магията. В тълпата чувах как хората се питаха - няма ли да изгорят краката си, тази жарава изглежда наистина гореща. И наистина беше горещо, тъй като усещах топлината пред мен, докато нощта обвиваше гърба ми със студеното си одеяло. И тогава самотна гайда наруши тишината. 

Започвайки с молитва към иконата, ​​да ги напътства и защитава по време на пътуването им, нестинарите преминаха през жаравата, с голяма усмивка искряща от лицата им, изглеждайки напълно невредими. Кратък момент за изумление и аплодисменти. После отново преминаваха през жаравата, и отново, и отново, всеки път извършвайки различни движения, всеки път усмихвайки се все повече и повече, показвайки вярата си, докато гайда забързваше ритъма все по-бързо и по-бързо. С всяко танцово движение ритуалът ставаше все по-хипнотизиращ. Чиста хармония между човека, огъня и музиката като едно последователно и нежно движение насред огнената жарава. Не хора го правеха, а сенки, които играеха върху огъня, акомпанирани от гайда. Беше напълно хипнотизиращо, и никой не беше подготвен за това, което последва - нестинарите взеха малко дете на ръце, благословиха го и след това прекрачиха огъня, носейки го. Всички те бяха невредими, но усмихнати и разпространяващи позитивна енергия навсякъде, а лицето на детето - никакъв признак на страх.
В този момент нестинарите благословиха всички в публиката и казаха, че ако вярвате и сърцето ви е чисто, ще прекосите полето невредими.

Вече усещах тежестта в гърдите си и изведнъж разбрах, че това е момента. Свалих си обувките и чорапите, усетих студената трева отдолу, погледнах небето и пристъпих в огъня. Изведнъж, когато прекосявах огненото поле, нямаше студ, няма горещо, няма небе и земя. Само аз и духът ми се движеха в пространството. Бях напълно невредим и без изгаряния, но изпълнен с радост и смирение. 

Радвам се също да споделя, че нямаше нужда да мажа краката си с лекарство или да посетя болницата, тъй като стъпалата ми бяха напълно здрави. А душата ми беше тази, която се възнесе.