Baba Metza train journey

*This text is available in English and Bulgarian \ Този текст е наличен на Английски и Българиски*

Back in 2016 BDZ (Bulgaria’s state railroad operator) launched a holiday tour with a train that just came out of restoration - a tender locomotive built in 1931, series 46.03, known as “Baba Metza”. It is believed there are only two tender locomotives currently left running in Europe, one of them being the “Baba Metza”.

Riding on a steam powered train in 21st century completely out of this world experience. At first, it is a very manual thing - the train stops every 2 hours as the locomotive needs regular oil and water maintenance in order to keep going. It is definitely not a quick ride, and it does not have to be. The smell of smoke, the sound of the high-pressured steam driving the pistons, and most notable - the faces of the locomotive driver and the maintenance engineers bring you into an analogue world where your inner clock slows down as well. You start realizing that is not code and digits that drive the machine, it is the passion of the locomotive staff, pure human emotion that transfers into fire, steam and motion that drives the train. And it is not a software-driver device you experience, the locomotive itself is alive with all the mechanical sounds, steam coming out and most notable - the fire burning in its heart that drives everything. It is a journey of romance between the man and the machine, an experience with all senses, and a time… of love. 

Farewell, Baba Metza, and may your heart never lose it’s fire. 

***

През 2016 г. БДЖ проведе първото екскурзионно пътуване на влак, чиято реставрация тъкмо бе приключила - тендеред локомотив, построен през 1931 г., серия 46.03, известен като „Баба Меца“. Смята се, че в момента в Европа са останали само два тендерни локомотива, като един от тях е  именно„Баба Меца“. 

Да пътуваш с парен влак през 21 век е преживяване като никое друго. За начало, това е изцяло мануален процес- влакът спира на всеки 2 часа, тъй като локомотивът се нуждае от редовно захранване с масло и вода, за да продължи да върви. Едно такова пътуване опрделено не е бързо, а и не трябва да бъде. Миризмата на дим, звукът на парата с високо налягане, задвижваща буталата, и най-забележимото - лицата на локомотивния машинист и инженерите по поддръжката ви пренасят в аналогов свят, където вътрешният ти часовник също се забавя. Започваш да осъзнаваш, че не кодът и цифрите са тези, които задвижват машината, а страстта на локомотивния персонал, чистата човешка емоция се превръща в огън, пара и движение, които задвижват влака. Това не е софтуерно-базирано устройство, което изпитвате, а всъщност самият локомотив е жив с всички механични звуци, пара, и най-забележимото - огънят, горящ в сърцето му, който задвижва всичко. Това е пътуване на романтиката между човека и машината, преживяване с всички сетива и време … на любов. 

На добър час, Баба Меца и нека сърцето ти никога не изхуби огъня си!