Светът принадлежи на любопитните!

Саудтрак към тази публикация: Hans Zimmer - Interstellar Main Theme

И щедър е, и пълен е светът с невероятни вероятности! Но за да ги зърнеш, са нужни малко любопитство, упоритост, характер на вечно търсещия човек. И постоянство… инак, с времето, спираш да ги забелязваш…! 

Не съм сигурен, че има точна формула за любознанието, и дали се раждаш с него, или го възпитаваш по пътя си, но с времето съм научил, че се иска отворен мироглед, за да можеш отново и отново да се изненадваш на света, да го преоткриваш, и в резултат да надграждаш. Кажи речи, гъвкав майндсет - онази думичка от английски, която обединява в себе си не просто начин на мислене, но и на възприемане и взаимодействие, на себе- и свето-усещане. 

Връщайки се назад към онзи четвъртък, нищо не предвещаваше, че в наглед обикновения и злободневен ден предстои космическото зрелище в среднощните небеса. Сякаш нарочна ирония беше избрала вселената - денят вървеше мудно и изморено, безцветни облаци неподвижно висят, всичко е сиво и равно, нищо не загатва за звездния спектакъл, чиято премиера предстои същата вечер. 

С настъпването на нощта, със скрита надежда, но без големи очаквания  поехме към Витоша. Вече горе, на Меча поляна, студен бръснещ вятър ни посрещна в пълно отсъствие на обичайния планински уют. Поривите не предполагаха дълго заседяване на едно място. Плътни облаци скриваха северния небосклон, и само шепа звезди ни намигаха далеч над нас. Във въздуха обаче се усещане един особен трепет, тихо вълнение, предсценична треска, която чака своя час, само да имаш търпението да го дочакаш. А той, за късмет, не закъсня. 

Точно в полунощ космическият вятър задуха, а облаците, като театрални завеси в миг се вдигнаха, разкривайки гледка за мечтатели! Първоначално само в отрязък от небето, но в сюблимния момент целият небосклон бе арена на зрелището, наречено Aurora Borealis!Интерстелар представление от пурпурен звезден прах, видим с невъоръжено око, играе своя космически танц над нашето земно кълбо. Полярното сияние, обагрено в червено, мораво и розово, приемащо причудливи и нереални форми.  И то не къде да е, а едва ли не в собствения ти заден двор, на хиляди километри от полярния кръг, и само четиридесет минути от вкъщи! 

Чудесата, в повечето случаи, дебнат “зад ъгъла” и всичко, което понякога трябва да направиш, е да вдигнеш глава. Това важи не само за природните явления, но и за човешкия свят.