Безвремие

Обикновено изгревите носят вяра, увереност, ново начало. След тъмата на нощта духът се зарежда със златните лъчи, а очите придобиват характерен плам. Но тъдява светът се бе преобърнал. Издигането на слънчевия диск носеше отчаяние и умора. Пек, зной и жега бързо завладяваха селцето и животът спираше, преди да е започнал. Грееше ли слънце, нищо живо не се вясваше, а щом нищо не се вясваше, значи нямаше новини. А всички очакваха с трепет далечна вест. 

 В онази юлска вечер, малко след заника, докато денят вече бавно гаснеше, на небосклона се появи малко пухкаво облаче. Бе твърде дребно, за да е онзи велик вестител, който всички очакваха, но и достатъчно ясно, че да го забележат. 

То бавно обиколи около селцето, сякаш обхождаше малкия си всемир, и увисна неподвижно над мегдана. В настъпващите прохлада и сумрак присъствието на облачето бе знак за туй, за което всички се молеха: надежда.