Фантазия

Това е фантазия. Свят, който е вечен, но е тук за кратко. Идва с буйният вятър по залез слънце, но е ефирен, нежен, лазурен. Последните лъчи светлина носят пурпурната му корона, и с алената си пелерина покрива цялата земя. Снежните му одежди предполагат, че е суров, неумолим, но постой при него, и ще зърнеш осанка в Руен цвят. Докато нощта вече прегръща низините, а галериите в недрата му отдавна спят, в неговата горна земя той се разкрива в пълната си прелест, необикновен и неизмерим. Вихри от фини багри озаряват върхове и масиви, ледовете сияят от пречупени отражения, и в миг светът придобива най-причудливи форми, нови цветове, нови измерения. Месечината танцува по небесните висини в своята виолетова премяна, а слънцето бавно я изпраща с поглед замечтан. Източни звезди полека се възкачват на небосклона. Всемирът бавно притихва с усещане за мимолетност в безкрая, което ни обгръща и носи в пространството, завладяло ни от първия миг, в който сме стъпили на този вълшебен рид. 

Планина Осогово, връх Руен, зима.

*по мотиви от една друга Фантазия на Маргарита Хранова, Досьо Досев, ФСБ (и Дийн Даймънд).