ТрадицИИ

Коледа отдавна мина. Дори по стар стил. Но поводът за този текст е Коледен. На 23 декември имах удоволствието да бъда част от мъжката Коледарска група на село Първенец край Пловдив. Традиционно облекло: риза, потури, пояс, ямурлук, калпак; коледарската тояга задължително с чимшир за здраве; и с много песни на уста – всичко, както се казва, си е по реда. Но с това дойде и неизбежният въпрос – визията е ясна, а какъв в смисълът, каква е добавената стойност на Коледуването в заобикалящия ни технологичен и забързан свят? Хем питанка клише, хем съдържателна… 

Какви са етимологията и значението на традициите? Те дават нещо утвърдено – това е закодирано още в латинският първоизточник – глаголът tradare носи смисъл на даване, предаване на следващото поколение. Традициите съдържат в себе си представата за продължителност - утвърдени знание, ритуали, култура, вярвания, норми. Една доказала се рутина, която има роля на културно оформяне - както човек като единица от общността му, така и обликът на общество въобще. 

Ето, например, Древен Египет и пирамидата на Унас. Тази ниска, малка и незавидна гробница, построена 3 века след великите пирамиди в Гиза, няма нито техният блясък, нито тяхното великолепие, и въпреки това е много важна от гледна точка на традициите. Изградена преди ~4400 години (това са 24 века пр.Хр.), във време на упадък и нестабилност, съвпадащо със залеза на Старото египетско царство, тази пирамида се счита за първата, чиито камерни стени са изписани с религиозни текстове - символ на опитът да бъдат съхранени за бъдещи поколения традиции и поверия, към които култът „от уста на уста“ е бил слаб, а опасността от забрава реална. Тоест сблъсъкът вярвания отнесени към динамиката на времето им, и тогава е бил актуален, въпреки че това „тогава“ е много, много, наистина много отдавна. 

Всъщност всяка епоха изисква разсъждение по темата за съхранение и актуалност на традициите, имайки в предвид противопоставянето на традициите като познатото, утвърденото знание, и актуалносто, преходното, бунтът, стремеж към новото и непрекланянето пред стари авторитети. Модерното е следствие от нови достижения, интересът към развитието. И като превъртим обратно часовника до сегашния 21 век, технологичният ни прогрес отлично демонстрира това – човечеството е в процес на постоянно усъвършенстване, научни достижения, рационализация и технократство. 

Следователно, колко актуални са старите традиции днес? Как Коледуването със своето обикалянето по къщите, гоненето на зли сили и наричането за здраве и плодородие на семейството и посевите, се вписва в свят, в който все по-малко хора си отглеждат сами храната, а чудовищата, ако има такива, са предимно онлайн, където всъщност е и не малка част от общуването ни (и където четете този текст). 

Традициите носят своя смисъл за човек до тогава, до когато човек вярва в тези традиции. Времената винаги ще са динамични и винаги ще има причини, предполагащи съмнения в култа. Науката все повече напредва и обяснява защо светът е такъв, какъвто е, но традициите, тази изконно човешка категория, играят съществена роля, защото обясняват мястото на човек в заобикалящия го свят. Те са олицетворение на вътрешния светоглед, на онази необяснима засега дори за на науката и технологиите част от човека – духовният, метафизичният свят. 

Да, коледарите може да са затъкнали мобилни телефони в пояса, и вмести цървули да носят удобни обувки, с които 10 часа обикаляне да не създава мазоли, а комфортът се допълва от модерно термо дрехи под потурите, но коледарският ритуал носи своята добавена стойност, защото достига до душите на хората. Коледарската дружина е сплотена, в пеенето им се усеща заряд, в очите – пламък. Наричанията за здраве, семейно щастие и благополучие са искрени и мили. Ентусиазмът на групата си личи и по усмивките на всеки домакин. Баба Милка например всяка година със сълзи на очи посреща своите коледари, за които от предната вечер приготвя сърми в глинени съдове, а коледарите са единодушни, че по-вкусни сърми на света няма. Посещението при баба Милка си е малък празник сам по себе си – песни, истории, наздравици, уважение и чистосърдечни поздрави, сякаш са се срещнали най-лични другари! И да беше само баба Милка. Всеки очаква коледарите да му дойдат на гости, защото вярва в коледарските ценности – здраве, обществена задруга, семейно щастие, и е подготвил дарове за благодарност – ябълки, вино, кравай, пари, важното е да е от сърце! И не само по хорските къщи - на борсата за плодове и зеленчуци край Първенец търговци също търпеливо чакат коледарските пожелания за берекет и успехи в търговията. 

С други думи, коледарската традиция е социален ритуал, който по същество е вяра в синергията – множество малки дела на доброта, които, обединени, носят простички, но фундаментални ценности: да се събереш с близки и лични хора, да споделите трапеза, да си наречете успехи през предстоящата година, и да има зрънце надежда в необяснимото. А това необяснимо става все по-сложно в днешния свят – не говоря само за виртуалната реалност, която всеки от нас носи в джоба си или всевъзможните онлайн комуникационни канали, чиято (често съмнителна) информация ни залива. През 2023 година на сцената излезе ИИ - изкуственият интелект, който ни намигва за следващия качествен скок в екзистенциалното непознато – технологиите да мотивират мястото на човек в света. На този фон противопоставянето с офлайн традиции изглежда неизбежно. Но тази „неизбежност“ всъщност е нормална, защото противопоставянето е постоянно осмисляне. Търсенето на смисъл в световният кръговрат е една от съществените движещите сили на човешката история, и предстоящият сблъсък на органичното с виртуалното има потенциала да бъде крайъгълен камък за съществуването на човечеството. Дали ще се наложи да записваме коледарската традиция по стените на някой храм, или ще продължим да тачим и предаваме полезното, е избор, който предстои.